От години подкаст-форматите набират популярност. Тенденцията е наднационална. В нея се изявяват лидери на мнение от разнообразни сектори, които дават трибуна на интересни хора или сами споделят опитност – от малките тайни за нещата от живота до силно специализирани теми. Почти като в класическите медии, но не съвсем.
Подкаст ли е новото име на журналистиката?
Питам се отдавна. Като журналист и завинаги отдадена на комуникацията, имам предположения. И те никак не са в полза на онази журналистика, която познавам и на която посветих най-първите си професионални трепети.
🔞Класическите медии, организациите-пазители на всички комуникационни механизми, поддържат устоите. Категорични са и затова са тромави. Еднопосочни са и затова стават досадни. Пуритански са, затова предлагат само „утвърдени“ образи, а това капсулира. В тази стандартизирана медийност има предвидимост. А предвидимостта дава усещане за стабилност на съществуването.
♨️Подкастите са фрагменти за живота на бързи обороти. За новото важно-интересно-звездно препускане в търсене на смисъл. В него концепциите за стил на живот заменят битовизмите. Споделя се свободно, отвъд ограниченията на законите за медийно съдържание. Подкастите се саморегулират спрямо органичния интерес на хората – попълват дефицити, които уморената медийност не може да задоволи. Предлагат отговори и решения по начин, който младото поколение преработва лесно, като създава своите си мостове между фактология и емоционална стойност.
📌Иска ми се журналистиката да проима по-гъвкава природа. Да се създава отново за хората, а не заради бизнес плановете на медиите, които я правят. Да напипва, вместо да преписва. Да надгражда, култивира и вдъхновява, каквато е (била) идеологичната представа за нея.
✂️Иначе настава време да я прекръстим.
Дори и да изглеждат черно-бели, нещата никога не са такива.
Подкаст ли е новото име на журналистиката?
