Поставих на мой клиент задача – да събере обратна връзка за себе си от 10 души. Условието е да предупреди всеки, че изкривяващото угодничене и фокусът само върху светлите краски от образа му могат да навредят. Десетимата трябва да са обективни, да не премълчават.
Получих очаквана реакция:
„не се сещам за 10 души, които ще са безпощадно искрени. Сещам се за двама“.
Очакван отговор. Не ми се случва за първи път.
В стремежа си да бъдат приятни и социално приети, хората избягват или направо пропускат ВЪЗМОЖНОСТТА да бъдат искрени в обратната си връзка. Сякаш не могат или не искат да понесат хипотетичната тежест в очите на събеседника. Избор.
Искрената обратна връзка обичайно е шарена по една семпла причина – човешките качества са неутрални, докато ние не ги обагрим според собствения си опит, разбирания, дефицити, възпитание. Затова един и същи човек може да бъде видян във вариации.
Има начин пъстротата на един образ да бъде поднесена градивно, възпитано и искрено. Препоръчително е.
Защото в тази обратна връзка, освен характеристиките на другия, поднасяме своя мироглед.
Искаме ли да подходим с неуважение към него, да го пренебрегнем, да го омаловажим?
Когато се научим да даваме качествено (поискана) обратна връзка, правим 2 еднакво важни неща:
– помагаме на човека отсреща да израсне, да бъде по-добрата си версия, щом е готов за това
– помагаме на себе си – задаваме си причинно-следствени въпроси и в тази задълбоченост и отговорност опознаваме още по-добре себе си
Споделям само малка част от комуникационните умения, които градим на четири очи в индивидуалните консултации „ПР на себе си“.
Хората масово живеят с идеята, че си общуват добре по подразбиране. Рано или късно, животът подсказва, че може и по-добре.
