Има един лесен начин да говорим пълноценно и без напрежение с всеки, независимо от мирогледа, житейската философия и ценности.
Начинът е:
да приемаме всичко, което ни споделят, като вярването на човека отсреща, а не като реалност.
В общуването помежду си, хората обменят вярвания, лични перспективи и възприятия, които са взели назаем или са оформили в съзнанието си. Това е тяхната реалност. Тяхната „ма́я“, както наричат в хиндуизма илюзиите, с които избираме да живеем.
Тази лична реалност трябва да бъде уважена.
Налагането на личната гледна точка, особено със силови методи като словесна или емоционална агресия (даже не си помислям за физическа), с евтина манипулация, е чиста проба заявка, че искаме да зачертаем нечия реалност и да „обнародваме“ своята.
Понякога и това се случва в общностните взаимодействия.
Екипната работа е успешна, когато се отделим от личните позиции-реалности и заедно моделираме подходящата за целите на съвместната ни работа. Тогава личните вярвания си остават непокътнати, а усещането е за цялост. Защото сме се научили да правим разликата.
Ей такива теми с потенциал за гмуркане случваме в нашите Brand Indeed обучения за екипи – с практическа работа за осъзнаване и с придобиване на увереност за прилагане. Защото точните думи са важни, за да ни чуят и разберат. А преди тях е вътрешната работа.
Какъв е резултатът ли?
Очите се отварят и вече няма лоши и добри – полюсните категории са присъщи на приматите. А ние се наслаждаваме да общуваме – хора с хора.
