Разбира се, съюзник в създаването на устойчивост на профила – алгоритмите ги възприемат като интерес.
Безценни за личното израстване, за бързо ориентиране в средата, за генериране на идеи. За тези функционалности са следващите редове.
Мнозина твърдят, че обратната връзка им е важна. Така пише по дебелите книги. Дали я приемат с благодарност или бързат да върнат „горещия картоф“ си е техен избор.
Така или иначе, тя съществува в пространството, а някой си е направил труда и да я формулира. Няма значение дали е експертна, аргументирана, по същество. Нима хората формират мнение само на тази база? Нима всеки оставя време-пространство постъпилата в мозъка информация да си проправи път от лимбичната клопка към хладнокръвието на неокортекса? Нима хората непременно умеят да преместват (свръх)фокуса от личната си истина, за да я разширят?
Мненията в социалните мрежи масово се формират спонтанно и според личния и моментния контекст. Всъщност, като философия, социалните мрежи разчитат точно на такава „спонтанност“, понякога инерция, друг път комформизъм… Това очертава тенденции, даже предвидимости според социалния профил на общностите, географията, (суб)културата и прочие маркери. Инструментариум!
За мен коментарите в социалните мрежи са източник на огромна полезност. И под моите постове, и под чуждите. Ориентират ме за вискозитета на дадена тема в представите на потребителите и изключително много помагат, когато с екипа си спретваме ментални бури по конкретен проект.
Коментарите отговарят на куп въпроси, защото:
– споделят личен опит на човек и това има (над)социлогическа стойност;
– предлагат гледни точки към темата – изводи като от кратко изследване с принос към личната еволюция и тази, на проекта;
– отправят съвети, зрънца, посоки, което е безценна помощ;
– съдържат емоция – позитивна, негативна, някаква… Навигация и пряк път към сърцата. Ето това е подарък!
