В последните 2 месеца работя с клиент, който получаваше мини паник атаки по време на публична изява. Споделям това с негово позволение, макар че историята е често срещана. А тази е вече в минало време.
Свръхстресът да застане пред много хора
му причиняваше рязко пресъхване в устата, учестен пулс, изпотяване, затруднено дишане, на моменти замъглена картинка и усещане, че губи стабилност. Беше разочарован от себе си и не намираше изход. Упражнявал се преди събитие и тогава всичко било наред. Аудиторията рязко променяла микроклимата или поне този, в ума му.
Какво направихме до тук?
Позицията му изисква не просто да говори, а да бъде убедителен, авторитетен, харизматичен, затова
първо намерихме причината за тази ситуация. Тя може да е различна при всеки, макар симптоматиката да е сходна.
Поговорихме за конкретните му страхове и това, че публиката ги вижда, усеща заряда им наоколо. Показах му как страховете говорят вместо нас.
Последваха многобройни симулации, по време на които отработихме техники за:
– преместване на фокуса от моментния анализ как се справя върху това, как се чувстват хората срещу него
– способност да контактува с публиката и да търси обратна връзка в момента на изявата
– умение да се свързва емоционално с темата и с хората, на които я представя и т.н.
В този конкретен случай. За този конкретен клиент.
Защото неговата нужда беше да се откаже от мощния си перфекционизъм,
като свали свръхконтрола от себе си, от речта си, от присъствието си и насочи внимание към другите. Да се научи да се интересува от тях, да ги наблюдава с искрено любопитство и да намира микроповоди да взаимодейства – с поглед, жест, думи. По време на презентация.
Споделям това, защото днес клиентът ми се обади щастлив. Удовлетворен. Спокоен. Веднага след презентация. И само часовата разлика беше причината несъбуденият ми глас да не скочи с 3 октави възторг. Безценно-споделено! 🙏
Скептиците могат да отдадат успеха му на 😊изправения курс на Меркурий.
История на фокус
