Готови ли сме да преустроим себе си в живия живот със същата лекота, с която (искаме да) филтрираме образа си за публични цели?
Усилието за това не е непременно тежко и не коства отдаденост, несъвместима с всекидневието. Изисква постоянство.
Преди време дискутирахме бурно с клиент, който първоначално отхвърли цялата си фотосесия. Колегата зад обектива не бил професионалист. Усмихнати бръчки, коремче…
И едновременно с това: без забележки към гардероба, който консултирахме в аванс, към мизансцена, към разнообразието от планове и ракурси, към дозата усмивка, която извадихме с дребно НЛП от дълбините на личните му самозабрани.
Филтрите са умерено решение, но не универсално средство
за постигане на желан имидж. Те не решават проблемите в дълбочина. Заобикалят ги.
Могат да подпомогнат внимателно-достоверно, но не могат да прекроят реалността. По-скоро не бива. А ако го направят, дори майсторски, това ще е лъжа.
Лъжата в публичността изисква пълна отдаденост, време, средства, обяснителен режим. Създава нереалистични очаквания към себе си.
Тя е като паралелна реалност, в която човек често се изгубва, защото вече е някой друг.
Защо сме готови да правим усилия, чиито резултати пълнят бездънна каца и не сме готови да правим други, с които да „налеем“ с предимства образа си?
“ПР на себе си” е формат на индивидуална консултация, чрез който можете:
– да се изтупате от прашните нелепости, с които социалната норма Ви е посипала обилно,
– да видите, усетите и ползвате най-голямата си сила и да развиете дисциплина към слабостите си,
– да изградите автентичен, солидарен с реалността образ, чиято прелест не се нуждае от прекалени филтри.
ПР-ът е възможност за отлично и уместно артикулиран потенциал. Вашият.
P.S.: освен че след ден размисъл клиентът потвърди използването на фотосесията, прие и подарък – консултация „ПР на себе си“.
Не, не като компенсация. Видя я като възможност за себе си. А в самото начало на тази година си запази час за нова среща.
